Добре....защо мъжето по филмите и в истинския живот изобщо не си приличат ? Значи започваме от големите гадняри,тоест-бройкаджиите.По филмите те са някакви супер мега гига големи сладури с перфектни дрехи,коси,кожа и изобщо всичко си им е перфектно.Особено тялото ! Естествено без ниииикакви изморителни тренировки във фитнеса,те имат пълен комплект плочки,голям гръб и здрави ръце,в които ще се чувстваш слаба дори и да си над нормата.И да,гадове са.Ама на кой му пука като са такива сладурчета ? И нормалните момичета от простолюдието (тоест НИЕ) се влюбват в такива и след като сме ги свалили с цяла похарчена заплата за маркови дрешки,грим,прическа и такива нещица,осъзнаваме,че всъщност сме поредните глупачки,хванати в мрежата.А пък след като ПРЕКРАСНИЯТ БОГОПОДОБЕН мъж ни изчука,или по-мило казано,провери дали отдолу сме перфектни,той ни тегли една майна и без обичайните романтични сбогувания от типа на рози,бонбони,балончета и мили целувчици,ни трясва вратата под носа.И това са големите мъжкари....е вярно,че понякога може и да са свестни,ама то това е толкова рядко,че жените ще трябва да се самоубием...поне 60 % от нас,за да има мъж за всяка !
И сега болната ми тема-ЗАЩО,по дяволите,задръстеняците във филмите са сладки,а в живота не ?
Да поясним,във филмите винаги има задръстеняци.И те винаги са с чорлави коси,огромни очила,най-грозните дрехи,създавани някога и супер висок коефициент на интелигентност,който спорен `мачовците` е благодарение на зубренето по цял ден,пък и нощ.Мда,в истинския живот също са такива.Ама има една разлика!Филмовите олигофрени могат да станат перфектните гаджета само със свалянето на очилата и небрежното разрошване на косите,а също така,WOW,се оказват супер умни,в не-идиотския начин,мили,дорби,любезни и изобщо всичко от което едно момиче се нуждае.Могат да бъдат романтични и да не се срамуват да покажат чувставата си на публични места,защото,разбирате ли,ти си единстеваната и неповторима НЕГОВА прицеса и той не би те загубил дори и адът да замръзне!!!
А пък в нашия свят,далеч от щастливите завършеци и романтичните привлекателни мъже,идиотите са си ИДИОТИ ! Ама по абсолютно всички параграфи!!! Те са грозни,тъпи пуберчета,които още си мислят,че МОЛ е нещо нецензурно,а пък да отидеш на у-ще без точно 25 пъти преписана дума,за да я научиш,естествено,е грях според всички религии,които биха се обединили,за да ти отмъстят за това предателство !!!
Те,ако имаме късмет,са без пъпки и очила,ама останалата им задръстеност компенсира липсата на тези атрибути.И не,те НЕ МОГАТ да станат перфектните гаджета само със скъпи дрехи и контактни лещи.Не могат,защото са си задръстени и не знаят дори как да се запознаят с някое момиче,понеже `Здравей,как си ?` е много трудно за изказване или може би са увредени вътре в мозъка и не могат да казват точно това НОРМАЛНО НЕЩО !
И,естествено,ние трябва да изберем-за се изчукаме с БОГА и да бъдем богини поне за една вечер,а след това да сме емоционална развалина,или да тръгнем с някой кретен,който,АКО ИМАМЕ КЪСМЕТ,ще ни помогне по математика,като реши задачите ни на първата среща на пейката пред тях,защото 20.00 часа е прекалено късно за малко момче (на 16 ?!?) да обикаля по кафенетата !
А може и да сме се родили под щастлива звезда и да попаднем на свестен НЕОБВЪРЗАН мъж и да бъдем щастливи во век и веков,както по филмите !

Господ не ти дава хората, които искаш. Той ти дава хората, от които имаш нужда - да ти помагат, да те нараняват, да те изоставят, да те обичат и да те направят човека, който е предопределено да станеш.

Как искам на вас да приличам, да захвърлям всяка любов с лека ръка. И всяка вечер да се хвърлям в греха, а не да плача до късно през нощта. Да играя с мъжете в любовта и да не влагам чувства след това.
....И колкото по-малко ми даваш,толкова повече ми се иска да те имам!
Не е нещастно момичето, изгубило любовта на един глупак, а е нещастен глупакът, изгубил последния шанс да стане човек!
Докъде стигнахме с тебе..., жалки сме,улисани в своите игри,проиграхме и двамата себе си...

Ще си спомняме .ли? Определено! Ще се виждаме ли? Понякога? Ще продължим ли заедно? Едва ли! Да не повтаряме човешките си грешки!!

Кой разплака доброто момиче? Кой сърцето моминско разби? Две сълзи колебливо се сляха със пенливи морски вълни. Може би затова са солени пенливите морски вълни. Векове,векове са наводнени от разплакани тъжни очи. Мое малко и нежно момиче,с разплакани тъжни очи,не разкриваи лицето,очите прекрасни. Щом умееш да плачеш-плачи! По красиви от морския залив са разплаканите очи. Аз отдавна не мога да плача,затова толкова мн ме боли.

Дали да се усмихна, защото сме приятели? Или да заплача, защото никога няма да сме нещо повече..

Споменът разказва за онова,което животът никога не връща!Разплакваш ме всеки божи ден и всички твои лоши думи са запазени за мен. Имам сто причини, да кажа - махай се те. Имам сто причини, да мразя всичко в теб, но напук на всичко те обичам, смущаващо нали?

Това което ме боли най-много е, че бях толкова близо. Имах толкова много да ти кажа... и гледах как си отиваш. Не знаех какво може да стане. Не осъзнавах, че те обичам..

Очите ми палаво блестяха,когато хванеше ме за ръка,а устните ми никога не спяха,подтиквани от порива на любовта.

Приеми ме обратно в ръцете, които обичам имай нужда от мен, както имаше преди докосни ме отново и помни времето, когато нямаше някой, които да искаш повече от мен.

Аз съм тази с която невъзможното става възможно...Ти си този с когото мечтите ми стават реалност...да ме пренесеш на друго място в друго време, да не мисля за нишо друго ...освен за теб...Но понякога всичко е просто една неизживяна мечта...Мечта която едва сега осъзнаваш и искаш да изживееш!!!

Стига ми да видя твоя поглед и чуя твоя глас, за да докосна небето още веднъж с толкова любов. Стига ми твоята топла прегръдка до вечерта, за да се чувствам жива от главата до петите! Не се нуждая от звезди, или от лъжливи обещания, твоята дума е достатъчна за да бъда винаги вярна!


Страхът се настанява в живота ни и пълни погледите ни с недоверие. Има много страхове – страх от опасност, от различното, от непознатото – но може би всички страхове се сливат в един – страхът да не бъдеш обичан.

...когато любовта я няма не може да се преструваш. Няма значение, на който и да отдам сърцето си една частица от него още принадлежи на теб...

По - силно е от мен,усещам как губя контрол ... Забравям всичко и искам само да си тук. Забравям всичко и искам да си близо до мен

единствения,който е близо до теб. Искам да бъда повече от това - любовта заради,която живееш, въздуха,който дишаш. Искам да бъда всичко,което докосваш,всичко.

Най-хубавото в моя свят си ти... Най-нежното докосване в мрака... Мечтата най-красива пак си ти...

И така....

Тя стоеше загледана в морете,а вятърът развяваше косата й.Беше й станало малко студено,но не обръщаше внимание.Все пак,от доста време се молеше да се захлади и сега най-накрая молитвите й бяха чути.И тя беше доволна.....но това беше единственото нещо,за което се радваше.Без да го поглежда,направо зададе въпроса,за чийто отговор се чудеше цяла вечер.
-Защо искаше да излезем ?
Той я погледна и след това погледна към морето.Обичаше морето и тя го знаеше,но никога не й беше казвал причината.
-Защото трябва да поговорим.-каза го с монотонен глас сякаш изобщо не му пукаше.Сякаш беше принуден да стои с нея,а може би наистина беше така.Сигурно съвестта го бе накарала да я помоли да излязат,защото знаеше,че тя ще му прости.Защото тя винаги го правеше,а той я познаваше достатъчно добре,за да може да използва слабостите й.
-И за какво ще си говорим ? Ти вече каза всичко,което мислиш за мен,каза всичко,което имаше за казване.....аз също ти казах всичко.Не мисля,че имаме за какво да си говорим.Освен отново да повтаряме това,което е ясно.

Тя отново се държеше грубо,но това беше нейният начин за защита.Винаги се доверяваше лесно на хората и в повечето случаи-страдаше.А той знаеше за това,знаеше,че я наранява,знаеше,че когато тя се държи груби и се опитва да се прави на много безчувствена,всъщност искаше да скрие слабостта си.Знаеще го и въпреки това продължи да я наранява.
-Трябва да потоворим за това,което ти каза.И дали е истина.
Тишина.Чуваше се морето,чуваха се гларусите,но не и гласовете им.Вече се беше стъмнило и пейзажът беше перфектен и за двамата.Първо,защото напомняше на първата им среща.А и защото той обичаше мореге,а тя го мразеше.Но за сметка на това,тя обичаше небето.Обичаше вечер да гледа звездите и да си измисле разни романтични истории с весел край.Обичаше да гледа лунната пътека,а също и да чувства студа от нощния бриз.Защото само вечер оставаше сама с мислите си.Само вечер се чувстваше истинска и знаеше,че сасвото и да реши,докато навън е тъмно,това ще е правилното решение.Правилното за нея.Решението,което нямаше да я нарани,което щеше да й спести чуденията и въпросите,започващи с `ако`.И точно заради това,мястото беше толкова подходящо.Заради звездното нере,самотната луна и морските вълни.И защото,липсата на хора не винаги беше лощо нещо.

Тя скочи от каменната плоча в пясъка.Беше с маратонки и не го усети,но и без това не го обичаше кой знае колко.Завъртя се с гръб към него и започна да копае дупка с крак.Мълчеше,защото все още не знаеше какво да му отговори.Не,всъщност знаеше,но не искаше да го казва.Не искаше да си признава,защото през цялото това време,докато беше с него,се боеше точно от това.Не искаше никой да го знае,не искаше той да го знае,а още по-малко искаше да го признае пред себе си.И сега вътреният й глас й казваше да си замълчи,за да не се унижава след като вече всичко и без друго е приключило.Но сърцето й.....ами то,както винаги,и казваше да направи точно обратното.Напук на това,което казваха приятелите й,напук на това,което беше правилно...
А той просто стоеше и мълчеше.Защото я познаваше и защото знаеше,че ще му отговори,но просто имаше нужда от време.Винаги така ставаше.Той й говореше с часове,а тя само мълчеше и слушаше.И когато се очакваше да сподели мнение,тя просто мълчеше.Може би й беше навик или пък го правеше,за да го дразни.Но рано или късно,винаги проговаряше.Винаги казваше,каквото мисли,но с по-нежен глас,отколкото в началото.И сега той осъзнаваше,че това е защото се бори със себе си.И не само със себе си.Имаше много хора,които бяха против тях,а тя прекалено много искаше всички да бъдат щастливи,всички на които държеше,да са щастливи.В началото,преди да осъзнае това,доста се ядосваше от мълчанието й.Крещеше й да говори,но тя пак не казваше нищо.И той се вбесяваше от това,започваше да удря стените или да рита,каквото му се изпречеше пред погледа,но сега вече разбираше и просто мълчеше.
С гръб към него,тя издиша тежко и заговори.
-Да,истина е.
След което рязко се обърна и лицето й се намираше на няколко сантиметра от неговото.
-Обичам те,обаче не исках да става така...
Той видя сълзите й.Не знаеше откога плаче,беше прекалено тъмно,за да забележи по-рано,но сега,когато беше толкова близо до нея,просто го усети.Пък и знаеше какво изпитва,знаеше как се чувства във всеки един момент и точно това му беше помогнало да я нарани предната нощ.Точно това,че знаеше страховете й,му помогна да каже нещата,които я сломиха.

-Държах се ужасно...
-Всъщност,да.Държа се адски гадно и тъпо.И не знам каква ти беше толкова  основателната причина да ми кажеш всичко това,защото наистина много ме заболя.
Той знаеше за какво говори тя.Досега се беше влюбвал само веднъж.Знаеше какво е да искаш да си с някого денонощно,да мислиш как е и да се притесняваш не за това,че ще го изгубиш,а за това,че може нещо лошо да му се случи.Знаеше какво е да се молиш,някой да ти поше,само за да си сигурен,че е добре.Но също така знаеше какво е да бъдеш прецакан от този чивек.Обаче имаше нещо,което не знаеше.Не знаеше какво е да знаеш,че тоди,който обичаш съжалява,че те познава.Не знаеше какво е и точно този човек да ти го каже.
A тя знаеше.

I can’t tell u what it really is,I can only tell u what it feels like and right now it’s a steel knife in my windpipe-I can’t breathe but I still fight while I can fight as long as the wrong feels right.Have u ever loved smb so much u can barely breathe when u`re with him & neither one of u even know what hit em.Now I know we said things,did things,that we didn’t mean.Maybe our relationship isn’t as crazy as it seems.Maybe that’s what happens when a tornado meets a volcano.All I know is I love you too much to walk away though.

Но ние, когато ние си забиваме шипа в гърдите знаем.Разбираме. И пак го правим.Все пак го правим...

Има една легенда за птичката,която пее само веднъж в живота си,но по-сладко от всяко друго създание.Още щом напусне гнездото си,тя дири трънлив храст и няма покой докато не го намери.Тогава запява сред безпощадните му клони,притискайки гръд към най-дългия им и остър шип,за да умре извисена над своята агония,надпяла и чучулигата и славея.Възхитителна песен,заплатена с живота,защото най-хубавото се добива с цената на голяма болка... или така е според легендата.Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон.Сама незнае какво я кара да забие шипа в гърдите си и да умре пеейки.Когато острият трън я пронизва,тя не подозира,че я очаква смърт,само пее и пее.
Но ние, когато ние си забиваме шипа в гърдите знаем.Разбираме. И пак го правим.Все пак го правим...

Случвало ли ви се е да искате да дойде нощта,за да сте сами,а когато дойде да ви е страх от самотата и да се молите слънцето да изгрее ?

Сълзите не помагат,когато на другия не му пука за теб!

 Да,колко успокоително...И все пак,като ни се реве,какво да правим ? То има толкова причини,че е трудно да се сдържаш. Понякога се намират такива големи глупаци на тая земя,че просто няма начин да не поревеш малко, пък било то и от радост, че не си се метнал на тях. Всъщност,тези които са се родили смотанки, ще ги преживеем, ама тея които се правят на такива, вече ни идват в множко.Че и логиката на някои същества не я схващам. Да,може биии...не знаят какво искат, не че аз много знам,де, ама поне не прецаквам другите с незнанието си...Пък и вече сериозно почвам да се замислям дали хората са гадните, нечестните и жестоките, а не животът. Еми,повечето неща, ако не и всички, си ги правим сами, ама то нали е по-лесно да обвиниш съдбата,та айде...тя е виновна,тя се опитва по всякакъв начин да ни трови животеца,а пък ние милите хорица, какво да правим-търпим я и с пот на челото се борим с нея.Да,ама ако ние не правехме хиляди глупости всеки ден, кой от страх, кой за кеф или за да се направи на велик, доста неща щяха да са ни спестени от ЗЛАТА Съдба и НЕЧЕСТНИЯ Живот !

Инатът,който понякога ни наранява повече,отколкото би ни наранило това от което се пазим с него...

Той стана рано, облече се тихо и излезе, без да я събуди. Знаеше, че тя има нужда да поспи, чакаше я тежък ден. Той мечтаеше да са заедно на официалния обяд в университета по случай филма му. Реши обаче, че може да преживее да отиде сам, за да види любимата си усмихната по-късно. След 20 минути стана и тя. Главата я болеше. Снощи се разправяха до късно за някакви глупости, но успяха да се сдобрят и да заспят. Там някъде тя му обеща да го придружи на следващия ден.
Взе си душ и си каза, че трябва да е силна заради него. Отложи работата и задачите си и даде остатъка от заплатата си за нова рокля, прическа и маникюр. Сложи от любимия си парфюм и зачака, но той не се обаждаше. Когато стана 12 часа, тя не издържа и му написа SMS: "Кога ще ме вземеш?" Той й отвърна: "Поспи. Ще дойда следобед."
Тя го прочете и побесня. Сега излизаше, че нито беше успяла да се наспи, нито да го зарадва, само дето тича и профука парите си. Обади му се и се развика: "Да ми беше казал, че не ме искаш. Толкова неща можех да свърша!/ Повече от всичко исках да дойдеш с мен, скъпа..../ Просто си признай, че си забравил..съсипа ми деня!/ Ти го съсипа, нали каза, че не искаш да идваш..оставих те да спиш!/ Напротив, казах ти, че искам, признай си, че си забравил, толкова ли е трудно да се държиш нормално?/Какво искаш от мен?/ Бъди мъж..мъжът, когото обичам.Толкова ме нарани, извини се!/ Ти се извини!/......
След 2 часа саморазправа двамата се примириха. Той й каза, че ще я вземе в 15 часа, за да я заведе някъде като извинение. По пътя спря да й купи цветя, но поради тази причина закъсня с 10 минути и последва следния разговор:
"Ако не можеш да сториш друго за мен, поне можеше да дойдеш навреме - викна му тя./ Аха, пак не си се наспала - сръфа я той./ Не стига, че закъсня ами и ме обиждаш!/ За 10 минути няма да свърши света!/ Тези 10 минути са много важни, защото с тях ми показа, че не ме уважаваш..егоист, не можеш да се преглътнеш дори заради мен и да бъдеш малко мил!/ Ти пък като че ли можеш!/ Ти първи ме обиди, бъди мъж - признай си го и се дръж нормално!/ Когато си така агресивна, никой не може да е мил с теб!/ Ти ме правиш такава! Погледни ме - цялата треперя..защо ми го причиняваш... - разплака се тя/ Ти започна да ми викаш и да ме обвиняваш от сутринта.....
После си казаха 20 пъти, че се разделят. Тя му удари шамар, а той строши с юмрук полилея. Той излезе, а тя се затвори в банята и заплака. А всичко бе започнало с това, че всеки от тях се бе пожертвал, за да покаже чувствата и грижата си за другия. Защото и двамата си бяха всичко на света и всеки от тях бе мислил как ще зарадва другия, но в очите на партньора изглеждаше тъкмо обратното. На инат. И затова адски болеше, защото това беше болка, която тровеше и настървяваше.
Сега той бродеше по улиците оскърбен, че след всичко, което бе сторил, заслужи поредния скандал. А тя хълцаше в банята и нареждаше, че за него няма нищо по-важно от егото му, че не държи и капка на нея, щом предпочита да я наранява, вместо да си изкриви дребната душица и да вземе да й каже мила дума. Че след като му подари живота и душата си, той дори не можа да дойде навреме за нея. Или пък, че сега не се върна, за да я успокои например.
А вместо тази криза той можеше просто да я прегърне и да й каже, че я обича. А тя - че го разбира. Можеха да се целунат и да се погледнат през очите на другия, но за съжаление много двойки губят време и енергия в спорове, които нараняват и тровят връзката им. Много мъже се заблуждават, че да си мъж, означава да отстояваш позицията си и да не позволяваш да те пречупят. А повечето жени решават, че ако си жена, трябва да си горда и непримирима - ако той не те разбира, тръгваш си. И тя си тръгна.
Когато се успокои, той купи билети за концерт във ВИП ложата за любимата му група. Тя я мразеше, но се съгласи да дойде заради него.
- Знам, че не ти се ходи. Ще скъсам билетите - реши да се жертва той на входа

-Мислех, че най-сетне ще кажеш едно благодаря - шокира се тя, че той не осъзнава жертвата й. Спогледаха се и всеки се врътна на другата страна.
И така малките кризи се превръщат в затворен кръг, от който няма излизане, докато единият не отстъпи. Тъжното е, че всеки си казва "Защо пък да съм аз? Това ли е великата му/й любов?" Но все някой трябва да го стори и колкото по-бързо, толкова по-добре. Мислим си, че ако отстъпим ще изглеждаме слаби, но всъщност сме по-силните. Понякога е достатъчно да погледнем през очите на другия и да се научим да не робуваме на егото и гордостта, защото, когато обичаш, не е толкова трудно да отстъпиш, заради любимия човек. Твърде много любов на този свят е задушена просто на инат.

Тайни....

Честно казано,не е много лесно да пазиш тайни от приятелите си.Но просто понякога е адски трудно да им разкажеш нещо,ако знаеш,че няма да са съгласни с това нещо,даже напротив-ще са против.А на мен сега ми се налага да крия нещо и изобщо нямаше да ми е толкова трудно,ако въпросното момиче не задаваше толкова много въпроси.Всеки ден се налага да отговарям на кръстосания й разпит и да крия разни неща.Не вярвам,че е толкова тъпа и не се усеща,даже изобщо не е,пък и аз не съм кой знае каква актриса,но просто се налага.Родителите ми също не знаят,но с тях е по-лесно.Те не ме разпитват,защото дори не подозират  за това.А с нея....трябва да й кажа,но не знам кога.Може би следващият път,когато започне да ме разпитва,просто ще й кажа истината....независимо колко мрънкания ще трябва да понеса след това....

Глупавата вина...

Случвало ли ви се е да се чувствате виновни за нещо ? Ужасно е..говоря от личен опит!Не ми се случва често,обаче точно сега съм в това състояние!
То всеки може да е глупак от време на време,ама аз днес наистина прекалих с идиотизма си...държах се адски гадно с човек,който изобщо не го заслужаваше!И даже не знам защо го направих...може би,за да му отмъстя за всичко ? Не,не беше за това...и сега даже се опитвам сама да убедя себе си,че държанието ми беше такова,за да му покажа аз как съм се чувствала преди!
И какво му показах ?? НИЩО! Защото той сега си мисли,че съм се подиграла с него,а аз не целях това....и какво стана накрая ? Вместо да му покажа колко ми беше гадно на мен,въпреки че той го е осъзнал,аз прецаках него и отделно-не мога да стоя на едно място от нерви ! В момента ми иде да му отида на гости и да започна да се извинявам хиляди пъти,за да махна скапаното си чувство на вина!И изобщо не става дума за достойнство,защото държанието ми си беше шибано откъдето и да го погледнеш и нямам нищо против да зарежа глупавото си достойнство и да му кажа колко съжалявам...
Ама проблемът е,че той вече загърби своето,заради мен и едва ли би го направил пак,а самата мисъл,че дори няма да ми даде шанс да се извиня направо ме влудява....
И то хубаво е да съм искрена,ама понякога хич не го впрягам...За какво ми е тая глава,като когато трябва не я ползвам по предназначение ? Просто не мога да си обясня какво ми стана и за да не нараня себе си,реших че е много по-добре да наранявам другите...Браво на мен..сигурно заслужавам златен медал за глупостите си !!!

" Научих,че най-трудно е да чакаш и искам да свикна с това;да знам,че си до мен дори когато не си до мен ! " Паулу КоелЮ

Да,доста трудно си е да чакаш,особено ако не си сигурен,че чакането ще си заслужава или че изобщо има смисъл от него....Ужасно много се дразня на така ВЕЛИКАТА мисъл,че не можем с мъжете,ама не можем и без тях...И защо пък да не можем ? Ако няма някой,който да си заслужава усилията,който да е нормален в повечето отношения,по възможност и да му пука за нас,значи можем...Понеже такива РИЦАРИ едва ли са останали толкова много по нашите ширини,пък и в началото е трудно...докато се отпуснеш и свикнеш с дадения човек,докато покажеш какъв си всъщност могат да се случат хиляда неща....ииии накрая пак да си прецакан..А пък,ако те е страх да започнеш нещо ново,понеже МОЖЕ БИ си изморен от всичките глупости,които съпровождат една връзка и просто страхът е доста голям,едва ли ще е лесно да обърнеш внимание на нормалните момчета....
И въпреки че,наистина имаме нужда от тях,все ми се иска да вярвам,че спокойно можем да поживеем без присъствието им !

Хората са доста странни същества...

Когато казват,че ние сме най-опасният хищник,никога не съм била съгласна.Ако става дума за това да бъдеш груб с околните и да използваш връзките си,за да нараняваш тези,които държат на теб-тогава,да...опасни сме.Но само в това отношение...мисля,че всеки е способен да нарани някого,това е най-лесното нещо,обаче не са много тези,които са разбрали какво е да прощаваш или по-точно-да не таиш гнева в себе си!А не е толкова трудно..Например,днес се уверих в това!
Последният човек,който очаквах да ми пише,беше той!Наистина,не съм се сещала за него от много време,е може би не от чак толкова много,но мисълта ми беше,че не съм очаквала на него да му пука за мен.И никой не би очаквал след това,което той ми наговори.Определено не бяха мили приказки или дълги обяснения за наранени чувства,разбити сърца,накърнено достойнсто....Бяха доста гадни и на мен не ми стана много приятно,още повече,че той каза точно това,което знаеше,че ще ме нарани най-много.И всичко свърши....Бяхме заедно и в следващия моменг той ме мразеше,а аз не се интересувах дори как е.И ако с приятелите ми сме го споменавали,то е било на шега или за да си припомним какви хора има...Не сме си спомняли с хубаво за него,понеже хубавите моменти не бяха кой знае колко...брояха се на пръсти и да съм по-точна-на пръстите на едната ми ръка!
И така....до днес ! Защото днес той ми писа или да сме по-точни,отблокира ме! А това си е доста голяма стъпка,имайки се впредвид колко е упорит и как си държи на своето винаги...Не го бях очаквала и не знам дали изненадата беше приятна...всъщност май ми беше безразлично.Но няма значение,защото той призна,че е бил глупак и че не се е държал с мен както трябва.А това си беше така,дори понякога имах чувството,че съм боклук,с който е задължен да се занимава по 2 часа на ден,за да припечели някой лев.И след всичко,което ми обясни,ме попита дали искам да се съберем,за да видя промяната в него.Ами...определено не исках.И не защото не мога да му простя или защото се държеше толкова гадно,че ме е страх да не се повтори.Вече отдавна съм забравила всичко и ни най-малко не ме е страх,защото не бих го допуснала отново,а и тогава не го допуснах кой знае колко време.Пък и аз имах вина също както и той..Не мога да кажа,че моето държание беше перфектно,винаги в една връзка вината е и на двете страни...но чувствата се бяха променили ! Вече не беше същото и да бях приела,нищо нямаше да се промени,а ако тръпката я няма...просто не става !
И затова му отказах,но все още не мога да повярвам,че се е променил..сякаш е задължително да направим някоя грешка,за да осъзнаем,че е такава и да я поправим...И винаги е поправима,просто понякога отношенията между хората се променят,но самият факт,че сме разбрали нещо ново,благодарение на някого,прави този човек важен...Поне за мен е така..Хората са важни,защото можем да споделяме с тях,но приятелите те учат на нови неща всеки ден и именно това е най-важното.Да се променяш всеки ден,докато накрая не достигнеш съвършенството...И тогава пак може да срещнеш някого,заради когото да искаш да бъдеш още по-съвършен ;]]

Причини.....

Мда...всеки от нас си има своите МНОГО основателни причини.Винаги,когато попиташ някого `Защо?` и наум добавиш `..по дяволите,искам да ми обясниш`,той отговаря:`Еми,имах си причини!` Добре,чудя се какво толкова глобално ще се случи,ако някой разясни тези толкова ТАЙНИ причини ? Сигурна съм,че причината е или,че не знаеш отговора на въпроса,или че те е страх да го кажеш.Ама,наистина много помагаш на хората като кажеш,че си имал СУПЕР добра причина,за да ги прецакаш,но нали разбираш,не искаш да ги натоварваш с НЕЯ.
То,всеки от нас си има причина за нещо...има си причина,за да гледаме някой филм,има си причина,за да харесваме някого,също да ни е страх от нещо...Че на всичкото отгоре,има и доста хора,които се занимават именно с това-да разберат каква е смотаната Причина ! И изведнъж се появява някой си там глупак,който го е страх да си каже причинките,може би защото НЯМАТ смисъл...и този така `интелигентен` индивид решава да се прави на мъдър и просто да не ти даде обяснение за шибаното си държание.Ама то наистина е много трудно да обясниш на околните защо си такъв кретен,като и ти не знаеш отговора...Пък и,когато изобщо не ползваш Сивото вещество,то почва да се разлага в тиквата ти и в един момент,когато най-много се нуждаеш от него(за да обясниш причината,естествено!) то просто вече е забравило как да функционира (ако някога изобщо е знаело..) !

"Когато любовта се появи,това ще бъде изненада.Винаги така се появява-като гръм от ясно небе.Това е част от замайващата мистерия на любовта и шеметния изблик на романтиката."

Всичко ми напомня за теб...и определено съм сигурна,че не те обичам..но ме привличаш по онзи начин,който е нужен,за да искаш да си до някого повече от обикновено!Искам да узная повече за теб,да разбера как се държиш с приятелите си,да те видя,когато си ядосан,да чуя смеха ти!И като знам,че си толкова близо,направо се побърквам.Защото ужасно много ме е страх да дойда при теб,да те видя,понеже не знам как ще реагираш.А аз наистина не си представям да стоя близо до теб без да те докосвам,без да мога да те целуна,а просто да те слушам и да се усмихвам,за да запазя достойнство и да не ти покажа колко много те искам.

No puedo más sin ti !!!

Si no estás conmigo... me muero de frío!! 
No hay nada q cambiar,
no hay nada q fingir...
me enamoré de tí...
Qué será d mí si no te tengo?
Estando en tus brazos sólo a tu lado siento q respiro...

Aмбицирай ме,гледай ме,надъхай ме.Събуди в мен с твоя глас инстинктите...Как говориш ми,нагъл е езикът ти и след малко ще пострада..В ъгъла притискай ме,нацелувай ме там-без разрешение,ще си тръгнеш ти-без да имаш белези..Знаеш ли какво ти мисля...?

Dear John,

"Ще си мисля за теб всеки ден.Сърцето ми се свива от страх,че може да настъпи време,когато няма да чувстваш същото към мен,и залисан в ежедневието,ще ме забравиш.Затова ето какво измислих:където и да се намираш и каквото и да става в живота ти,в първия ден от пълнолунието-като в нощта,когато се запознахме-моля те,излез навън и погледни луната.Погледни я и си спомни за мен,за седмицата,която прекарахме заедно,защото независимо къде съм и какво става в живота ми,аз ще направя същото.Щом не можем да сме заедно,можем поне да споделим тази вечер и можем да го правим до края на живота си."

              "Ако се върнеш,ще се омъжа за теб.Ако ме забравиш,ще разбиеш сърцето ми."

Трябваше да измисля начин да го накарам да продължи да се върти...

"С натежало сърце си признах,че нашата връзка бе започнала да прилича на детски пумпал.Когато бяхме заедно,силата на любовта ни го караше да се върти и цветовете му се смесваха в красива феерия,като в приказките,но когато бяхме разделени,пумпалът забавяше движението си и заплашваше да спре."

-Помниш ли,когато ти казах,че ти ме правиш по-силна ?
Аз кимнах и тя плъзна ръка по гърдите ми.
-Казах го сериозно.Миналото лято беше много важно за мен,дори не можеш да си представиш колко много.И когато си тръгна,аз бях съсипана.Питай Тим,той ще потвърди,че дори не можех да работя.В писмата си пишех ,че всичко е наред,но не беше.Всяка нощ плачех,а през деня седях в кухнята и си мечтаех,надявах се,представях си,че се появявяш на плажа зад къщата.Всеки път,когато видех подстриган по войнишки мъж,сърцето ми подскачаше,макар да знаех,че не си ти.Но исках да си ти и всеки път дъхът ми секваше.Знаех,че работата ти е важна,знаех,че не зависи от теб къде ще те изпратят,но не предполагах,че ще ми е толкова тежко без теб.Имах чувството,че умирам,и мина много време,преди да се съвзема.И сега,въпреки че те обичам с цялото си сърце и цяла година чаках тези две седмици,вътрешно треперя от страх,че всичко ще се повтори и когато си тръгнеш,аз отново ще се разпадна на парченца.

И ще пия днес, за да се напия.Без теб, нищо, че те искам..Без теб - даже да си всичко..

Ами...едва ли съм единствената,която иска нещо подобно!

Някой с такова
Т.Я.Л.О...
И подобна професия                     ===>
Като  например...шеф на мафията,нарко дилър,МОДЕЛ(добре,това не отговаря на    картинката).
И,да...по възможност го искам ТОЧНО сега,в този шибан момент...дори,ако някой изяви желание да ми го даде,мога да предложа Точния Човек,който искам!Пък в бъдеще ще го направим мафиот ! 

Come on rude boy..Can you get it up..Is you big enough ? Take it !!!

Tonight I'ma let you take me higher..
Tonight,baby,we can get it on..Tonight,I'ma let you do your thing..
                    Tonight,I'ma give it to you harder..
                                                                 Tonight,I'ma turn your body out..
              Relax....Let me do it how I wanna...
                                              If you got it-I need it !!!
                      And I'ma put it down...
                                                           Boy,I like the way you touch me there.......

Take a gun, and count to three..No time to think, my turn to go...

So just pull the trigger...