Инатът,който понякога ни наранява повече,отколкото би ни наранило това от което се пазим с него...

Той стана рано, облече се тихо и излезе, без да я събуди. Знаеше, че тя има нужда да поспи, чакаше я тежък ден. Той мечтаеше да са заедно на официалния обяд в университета по случай филма му. Реши обаче, че може да преживее да отиде сам, за да види любимата си усмихната по-късно. След 20 минути стана и тя. Главата я болеше. Снощи се разправяха до късно за някакви глупости, но успяха да се сдобрят и да заспят. Там някъде тя му обеща да го придружи на следващия ден.
Взе си душ и си каза, че трябва да е силна заради него. Отложи работата и задачите си и даде остатъка от заплатата си за нова рокля, прическа и маникюр. Сложи от любимия си парфюм и зачака, но той не се обаждаше. Когато стана 12 часа, тя не издържа и му написа SMS: "Кога ще ме вземеш?" Той й отвърна: "Поспи. Ще дойда следобед."
Тя го прочете и побесня. Сега излизаше, че нито беше успяла да се наспи, нито да го зарадва, само дето тича и профука парите си. Обади му се и се развика: "Да ми беше казал, че не ме искаш. Толкова неща можех да свърша!/ Повече от всичко исках да дойдеш с мен, скъпа..../ Просто си признай, че си забравил..съсипа ми деня!/ Ти го съсипа, нали каза, че не искаш да идваш..оставих те да спиш!/ Напротив, казах ти, че искам, признай си, че си забравил, толкова ли е трудно да се държиш нормално?/Какво искаш от мен?/ Бъди мъж..мъжът, когото обичам.Толкова ме нарани, извини се!/ Ти се извини!/......
След 2 часа саморазправа двамата се примириха. Той й каза, че ще я вземе в 15 часа, за да я заведе някъде като извинение. По пътя спря да й купи цветя, но поради тази причина закъсня с 10 минути и последва следния разговор:
"Ако не можеш да сториш друго за мен, поне можеше да дойдеш навреме - викна му тя./ Аха, пак не си се наспала - сръфа я той./ Не стига, че закъсня ами и ме обиждаш!/ За 10 минути няма да свърши света!/ Тези 10 минути са много важни, защото с тях ми показа, че не ме уважаваш..егоист, не можеш да се преглътнеш дори заради мен и да бъдеш малко мил!/ Ти пък като че ли можеш!/ Ти първи ме обиди, бъди мъж - признай си го и се дръж нормално!/ Когато си така агресивна, никой не може да е мил с теб!/ Ти ме правиш такава! Погледни ме - цялата треперя..защо ми го причиняваш... - разплака се тя/ Ти започна да ми викаш и да ме обвиняваш от сутринта.....
После си казаха 20 пъти, че се разделят. Тя му удари шамар, а той строши с юмрук полилея. Той излезе, а тя се затвори в банята и заплака. А всичко бе започнало с това, че всеки от тях се бе пожертвал, за да покаже чувствата и грижата си за другия. Защото и двамата си бяха всичко на света и всеки от тях бе мислил как ще зарадва другия, но в очите на партньора изглеждаше тъкмо обратното. На инат. И затова адски болеше, защото това беше болка, която тровеше и настървяваше.
Сега той бродеше по улиците оскърбен, че след всичко, което бе сторил, заслужи поредния скандал. А тя хълцаше в банята и нареждаше, че за него няма нищо по-важно от егото му, че не държи и капка на нея, щом предпочита да я наранява, вместо да си изкриви дребната душица и да вземе да й каже мила дума. Че след като му подари живота и душата си, той дори не можа да дойде навреме за нея. Или пък, че сега не се върна, за да я успокои например.
А вместо тази криза той можеше просто да я прегърне и да й каже, че я обича. А тя - че го разбира. Можеха да се целунат и да се погледнат през очите на другия, но за съжаление много двойки губят време и енергия в спорове, които нараняват и тровят връзката им. Много мъже се заблуждават, че да си мъж, означава да отстояваш позицията си и да не позволяваш да те пречупят. А повечето жени решават, че ако си жена, трябва да си горда и непримирима - ако той не те разбира, тръгваш си. И тя си тръгна.
Когато се успокои, той купи билети за концерт във ВИП ложата за любимата му група. Тя я мразеше, но се съгласи да дойде заради него.
- Знам, че не ти се ходи. Ще скъсам билетите - реши да се жертва той на входа

-Мислех, че най-сетне ще кажеш едно благодаря - шокира се тя, че той не осъзнава жертвата й. Спогледаха се и всеки се врътна на другата страна.
И така малките кризи се превръщат в затворен кръг, от който няма излизане, докато единият не отстъпи. Тъжното е, че всеки си казва "Защо пък да съм аз? Това ли е великата му/й любов?" Но все някой трябва да го стори и колкото по-бързо, толкова по-добре. Мислим си, че ако отстъпим ще изглеждаме слаби, но всъщност сме по-силните. Понякога е достатъчно да погледнем през очите на другия и да се научим да не робуваме на егото и гордостта, защото, когато обичаш, не е толкова трудно да отстъпиш, заради любимия човек. Твърде много любов на този свят е задушена просто на инат.