Господ не ти дава хората, които искаш. Той ти дава хората, от които имаш нужда - да ти помагат, да те нараняват, да те изоставят, да те обичат и да те направят човека, който е предопределено да станеш.

Как искам на вас да приличам, да захвърлям всяка любов с лека ръка. И всяка вечер да се хвърлям в греха, а не да плача до късно през нощта. Да играя с мъжете в любовта и да не влагам чувства след това.
....И колкото по-малко ми даваш,толкова повече ми се иска да те имам!
Не е нещастно момичето, изгубило любовта на един глупак, а е нещастен глупакът, изгубил последния шанс да стане човек!
Докъде стигнахме с тебе..., жалки сме,улисани в своите игри,проиграхме и двамата себе си...

Ще си спомняме .ли? Определено! Ще се виждаме ли? Понякога? Ще продължим ли заедно? Едва ли! Да не повтаряме човешките си грешки!!

Кой разплака доброто момиче? Кой сърцето моминско разби? Две сълзи колебливо се сляха със пенливи морски вълни. Може би затова са солени пенливите морски вълни. Векове,векове са наводнени от разплакани тъжни очи. Мое малко и нежно момиче,с разплакани тъжни очи,не разкриваи лицето,очите прекрасни. Щом умееш да плачеш-плачи! По красиви от морския залив са разплаканите очи. Аз отдавна не мога да плача,затова толкова мн ме боли.

Дали да се усмихна, защото сме приятели? Или да заплача, защото никога няма да сме нещо повече..

Споменът разказва за онова,което животът никога не връща!Разплакваш ме всеки божи ден и всички твои лоши думи са запазени за мен. Имам сто причини, да кажа - махай се те. Имам сто причини, да мразя всичко в теб, но напук на всичко те обичам, смущаващо нали?

Това което ме боли най-много е, че бях толкова близо. Имах толкова много да ти кажа... и гледах как си отиваш. Не знаех какво може да стане. Не осъзнавах, че те обичам..

Очите ми палаво блестяха,когато хванеше ме за ръка,а устните ми никога не спяха,подтиквани от порива на любовта.

Приеми ме обратно в ръцете, които обичам имай нужда от мен, както имаше преди докосни ме отново и помни времето, когато нямаше някой, които да искаш повече от мен.

Аз съм тази с която невъзможното става възможно...Ти си този с когото мечтите ми стават реалност...да ме пренесеш на друго място в друго време, да не мисля за нишо друго ...освен за теб...Но понякога всичко е просто една неизживяна мечта...Мечта която едва сега осъзнаваш и искаш да изживееш!!!

Стига ми да видя твоя поглед и чуя твоя глас, за да докосна небето още веднъж с толкова любов. Стига ми твоята топла прегръдка до вечерта, за да се чувствам жива от главата до петите! Не се нуждая от звезди, или от лъжливи обещания, твоята дума е достатъчна за да бъда винаги вярна!


Страхът се настанява в живота ни и пълни погледите ни с недоверие. Има много страхове – страх от опасност, от различното, от непознатото – но може би всички страхове се сливат в един – страхът да не бъдеш обичан.

...когато любовта я няма не може да се преструваш. Няма значение, на който и да отдам сърцето си една частица от него още принадлежи на теб...

По - силно е от мен,усещам как губя контрол ... Забравям всичко и искам само да си тук. Забравям всичко и искам да си близо до мен

единствения,който е близо до теб. Искам да бъда повече от това - любовта заради,която живееш, въздуха,който дишаш. Искам да бъда всичко,което докосваш,всичко.

Най-хубавото в моя свят си ти... Най-нежното докосване в мрака... Мечтата най-красива пак си ти...