Хората са доста странни същества...

Когато казват,че ние сме най-опасният хищник,никога не съм била съгласна.Ако става дума за това да бъдеш груб с околните и да използваш връзките си,за да нараняваш тези,които държат на теб-тогава,да...опасни сме.Но само в това отношение...мисля,че всеки е способен да нарани някого,това е най-лесното нещо,обаче не са много тези,които са разбрали какво е да прощаваш или по-точно-да не таиш гнева в себе си!А не е толкова трудно..Например,днес се уверих в това!
Последният човек,който очаквах да ми пише,беше той!Наистина,не съм се сещала за него от много време,е може би не от чак толкова много,но мисълта ми беше,че не съм очаквала на него да му пука за мен.И никой не би очаквал след това,което той ми наговори.Определено не бяха мили приказки или дълги обяснения за наранени чувства,разбити сърца,накърнено достойнсто....Бяха доста гадни и на мен не ми стана много приятно,още повече,че той каза точно това,което знаеше,че ще ме нарани най-много.И всичко свърши....Бяхме заедно и в следващия моменг той ме мразеше,а аз не се интересувах дори как е.И ако с приятелите ми сме го споменавали,то е било на шега или за да си припомним какви хора има...Не сме си спомняли с хубаво за него,понеже хубавите моменти не бяха кой знае колко...брояха се на пръсти и да съм по-точна-на пръстите на едната ми ръка!
И така....до днес ! Защото днес той ми писа или да сме по-точни,отблокира ме! А това си е доста голяма стъпка,имайки се впредвид колко е упорит и как си държи на своето винаги...Не го бях очаквала и не знам дали изненадата беше приятна...всъщност май ми беше безразлично.Но няма значение,защото той призна,че е бил глупак и че не се е държал с мен както трябва.А това си беше така,дори понякога имах чувството,че съм боклук,с който е задължен да се занимава по 2 часа на ден,за да припечели някой лев.И след всичко,което ми обясни,ме попита дали искам да се съберем,за да видя промяната в него.Ами...определено не исках.И не защото не мога да му простя или защото се държеше толкова гадно,че ме е страх да не се повтори.Вече отдавна съм забравила всичко и ни най-малко не ме е страх,защото не бих го допуснала отново,а и тогава не го допуснах кой знае колко време.Пък и аз имах вина също както и той..Не мога да кажа,че моето държание беше перфектно,винаги в една връзка вината е и на двете страни...но чувствата се бяха променили ! Вече не беше същото и да бях приела,нищо нямаше да се промени,а ако тръпката я няма...просто не става !
И затова му отказах,но все още не мога да повярвам,че се е променил..сякаш е задължително да направим някоя грешка,за да осъзнаем,че е такава и да я поправим...И винаги е поправима,просто понякога отношенията между хората се променят,но самият факт,че сме разбрали нещо ново,благодарение на някого,прави този човек важен...Поне за мен е така..Хората са важни,защото можем да споделяме с тях,но приятелите те учат на нови неща всеки ден и именно това е най-важното.Да се променяш всеки ден,докато накрая не достигнеш съвършенството...И тогава пак може да срещнеш някого,заради когото да искаш да бъдеш още по-съвършен ;]]