Да,доста трудно си е да чакаш,особено ако не си сигурен,че чакането ще си заслужава или че изобщо има смисъл от него....Ужасно много се дразня на така ВЕЛИКАТА мисъл,че не можем с мъжете,ама не можем и без тях...И защо пък да не можем ? Ако няма някой,който да си заслужава усилията,който да е нормален в повечето отношения,по възможност и да му пука за нас,значи можем...Понеже такива РИЦАРИ едва ли са останали толкова много по нашите ширини,пък и в началото е трудно...докато се отпуснеш и свикнеш с дадения човек,докато покажеш какъв си всъщност могат да се случат хиляда неща....ииии накрая пак да си прецакан..А пък,ако те е страх да започнеш нещо ново,понеже МОЖЕ БИ си изморен от всичките глупости,които съпровождат една връзка и просто страхът е доста голям,едва ли ще е лесно да обърнеш внимание на нормалните момчета....
И въпреки че,наистина имаме нужда от тях,все ми се иска да вярвам,че спокойно можем да поживеем без присъствието им !
Няма коментари:
Публикуване на коментар