четвъртък, 19 август 2010 г.
Но ние, когато ние си забиваме шипа в гърдите знаем.Разбираме. И пак го правим.Все пак го правим...
Има една легенда за птичката,която пее само веднъж в живота си,но по-сладко от всяко друго създание.Още щом напусне гнездото си,тя дири трънлив храст и няма покой докато не го намери.Тогава запява сред безпощадните му клони,притискайки гръд към най-дългия им и остър шип,за да умре извисена над своята агония,надпяла и чучулигата и славея.Възхитителна песен,заплатена с живота,защото най-хубавото се добива с цената на голяма болка... или така е според легендата.Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон.Сама незнае какво я кара да забие шипа в гърдите си и да умре пеейки.Когато острият трън я пронизва,тя не подозира,че я очаква смърт,само пее и пее.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар