-Помниш ли,когато ти казах,че ти ме правиш по-силна ?
Аз кимнах и тя плъзна ръка по гърдите ми.
-Казах го сериозно.Миналото лято беше много важно за мен,дори не можеш да си представиш колко много.И когато си тръгна,аз бях съсипана.Питай Тим,той ще потвърди,че дори не можех да работя.В писмата си пишех ,че всичко е наред,но не беше.Всяка нощ плачех,а през деня седях в кухнята и си мечтаех,надявах се,представях си,че се появявяш на плажа зад къщата.Всеки път,когато видех подстриган по войнишки мъж,сърцето ми подскачаше,макар да знаех,че не си ти.Но исках да си ти и всеки път дъхът ми секваше.Знаех,че работата ти е важна,знаех,че не зависи от теб къде ще те изпратят,но не предполагах,че ще ми е толкова тежко без теб.Имах чувството,че умирам,и мина много време,преди да се съвзема.И сега,въпреки че те обичам с цялото си сърце и цяла година чаках тези две седмици,вътрешно треперя от страх,че всичко ще се повтори и когато си тръгнеш,аз отново ще се разпадна на парченца.