Боли ме,може би защото не трябваше ♥ си на теб да дам!Не ме е срам да кажа,че съм наранена,но се чувствам по-добре,когато легна и си спомня лицето ти.С насълзени очи,се запътвам назад,надявам се да те зърна,но всичко е било хубав сън,прекъснат от светкавичен гръм.Сама навлязох в реалността,готова да хвана нова посока,но едва ли ще залича болката си с фалшива усмивка едва ли ще мога скоро да те изтрия от съзнанието си!