Част от мен се гърчи при мисълта,че тя е толкова близо до мен и з същото време толкова недостижима,но сега моят и нейният живот са два отделни свята на две различни планети.Не беше лесно да го осъзная,защото имаше време,когато двамата бяхме едно цяло,но оттогава минаха шест месеца и два живота.Разбира се,оставаха спомените и аз вече бях научил,че те имат своето физическо проявление,а тя-не.И по това се различавахме.Ако нейните спомени бяха звезди,осветяващи сънищата й,моите запълваха празнината в душата ми...