Добре....защо мъжето по филмите и в истинския живот изобщо не си приличат ? Значи започваме от големите гадняри,тоест-бройкаджиите.По филмите те са някакви супер мега гига големи сладури с перфектни дрехи,коси,кожа и изобщо всичко си им е перфектно.Особено тялото ! Естествено без ниииикакви изморителни тренировки във фитнеса,те имат пълен комплект плочки,голям гръб и здрави ръце,в които ще се чувстваш слаба дори и да си над нормата.И да,гадове са.Ама на кой му пука като са такива сладурчета ? И нормалните момичета от простолюдието (тоест НИЕ) се влюбват в такива и след като сме ги свалили с цяла похарчена заплата за маркови дрешки,грим,прическа и такива нещица,осъзнаваме,че всъщност сме поредните глупачки,хванати в мрежата.А пък след като ПРЕКРАСНИЯТ БОГОПОДОБЕН мъж ни изчука,или по-мило казано,провери дали отдолу сме перфектни,той ни тегли една майна и без обичайните романтични сбогувания от типа на рози,бонбони,балончета и мили целувчици,ни трясва вратата под носа.И това са големите мъжкари....е вярно,че понякога може и да са свестни,ама то това е толкова рядко,че жените ще трябва да се самоубием...поне 60 % от нас,за да има мъж за всяка !
И сега болната ми тема-ЗАЩО,по дяволите,задръстеняците във филмите са сладки,а в живота не ?
Да поясним,във филмите винаги има задръстеняци.И те винаги са с чорлави коси,огромни очила,най-грозните дрехи,създавани някога и супер висок коефициент на интелигентност,който спорен `мачовците` е благодарение на зубренето по цял ден,пък и нощ.Мда,в истинския живот също са такива.Ама има една разлика!Филмовите олигофрени могат да станат перфектните гаджета само със свалянето на очилата и небрежното разрошване на косите,а също така,WOW,се оказват супер умни,в не-идиотския начин,мили,дорби,любезни и изобщо всичко от което едно момиче се нуждае.Могат да бъдат романтични и да не се срамуват да покажат чувставата си на публични места,защото,разбирате ли,ти си единстеваната и неповторима НЕГОВА прицеса и той не би те загубил дори и адът да замръзне!!!
А пък в нашия свят,далеч от щастливите завършеци и романтичните привлекателни мъже,идиотите са си ИДИОТИ ! Ама по абсолютно всички параграфи!!! Те са грозни,тъпи пуберчета,които още си мислят,че МОЛ е нещо нецензурно,а пък да отидеш на у-ще без точно 25 пъти преписана дума,за да я научиш,естествено,е грях според всички религии,които биха се обединили,за да ти отмъстят за това предателство !!!
Те,ако имаме късмет,са без пъпки и очила,ама останалата им задръстеност компенсира липсата на тези атрибути.И не,те НЕ МОГАТ да станат перфектните гаджета само със скъпи дрехи и контактни лещи.Не могат,защото са си задръстени и не знаят дори как да се запознаят с някое момиче,понеже `Здравей,как си ?` е много трудно за изказване или може би са увредени вътре в мозъка и не могат да казват точно това НОРМАЛНО НЕЩО !
И,естествено,ние трябва да изберем-за се изчукаме с БОГА и да бъдем богини поне за една вечер,а след това да сме емоционална развалина,или да тръгнем с някой кретен,който,АКО ИМАМЕ КЪСМЕТ,ще ни помогне по математика,като реши задачите ни на първата среща на пейката пред тях,защото 20.00 часа е прекалено късно за малко момче (на 16 ?!?) да обикаля по кафенетата !
А може и да сме се родили под щастлива звезда и да попаднем на свестен НЕОБВЪРЗАН мъж и да бъдем щастливи во век и веков,както по филмите !

Господ не ти дава хората, които искаш. Той ти дава хората, от които имаш нужда - да ти помагат, да те нараняват, да те изоставят, да те обичат и да те направят човека, който е предопределено да станеш.

Как искам на вас да приличам, да захвърлям всяка любов с лека ръка. И всяка вечер да се хвърлям в греха, а не да плача до късно през нощта. Да играя с мъжете в любовта и да не влагам чувства след това.
....И колкото по-малко ми даваш,толкова повече ми се иска да те имам!
Не е нещастно момичето, изгубило любовта на един глупак, а е нещастен глупакът, изгубил последния шанс да стане човек!
Докъде стигнахме с тебе..., жалки сме,улисани в своите игри,проиграхме и двамата себе си...

Ще си спомняме .ли? Определено! Ще се виждаме ли? Понякога? Ще продължим ли заедно? Едва ли! Да не повтаряме човешките си грешки!!

Кой разплака доброто момиче? Кой сърцето моминско разби? Две сълзи колебливо се сляха със пенливи морски вълни. Може би затова са солени пенливите морски вълни. Векове,векове са наводнени от разплакани тъжни очи. Мое малко и нежно момиче,с разплакани тъжни очи,не разкриваи лицето,очите прекрасни. Щом умееш да плачеш-плачи! По красиви от морския залив са разплаканите очи. Аз отдавна не мога да плача,затова толкова мн ме боли.

Дали да се усмихна, защото сме приятели? Или да заплача, защото никога няма да сме нещо повече..

Споменът разказва за онова,което животът никога не връща!Разплакваш ме всеки божи ден и всички твои лоши думи са запазени за мен. Имам сто причини, да кажа - махай се те. Имам сто причини, да мразя всичко в теб, но напук на всичко те обичам, смущаващо нали?

Това което ме боли най-много е, че бях толкова близо. Имах толкова много да ти кажа... и гледах как си отиваш. Не знаех какво може да стане. Не осъзнавах, че те обичам..

Очите ми палаво блестяха,когато хванеше ме за ръка,а устните ми никога не спяха,подтиквани от порива на любовта.

Приеми ме обратно в ръцете, които обичам имай нужда от мен, както имаше преди докосни ме отново и помни времето, когато нямаше някой, които да искаш повече от мен.

Аз съм тази с която невъзможното става възможно...Ти си този с когото мечтите ми стават реалност...да ме пренесеш на друго място в друго време, да не мисля за нишо друго ...освен за теб...Но понякога всичко е просто една неизживяна мечта...Мечта която едва сега осъзнаваш и искаш да изживееш!!!

Стига ми да видя твоя поглед и чуя твоя глас, за да докосна небето още веднъж с толкова любов. Стига ми твоята топла прегръдка до вечерта, за да се чувствам жива от главата до петите! Не се нуждая от звезди, или от лъжливи обещания, твоята дума е достатъчна за да бъда винаги вярна!


Страхът се настанява в живота ни и пълни погледите ни с недоверие. Има много страхове – страх от опасност, от различното, от непознатото – но може би всички страхове се сливат в един – страхът да не бъдеш обичан.

...когато любовта я няма не може да се преструваш. Няма значение, на който и да отдам сърцето си една частица от него още принадлежи на теб...

По - силно е от мен,усещам как губя контрол ... Забравям всичко и искам само да си тук. Забравям всичко и искам да си близо до мен

единствения,който е близо до теб. Искам да бъда повече от това - любовта заради,която живееш, въздуха,който дишаш. Искам да бъда всичко,което докосваш,всичко.

Най-хубавото в моя свят си ти... Най-нежното докосване в мрака... Мечтата най-красива пак си ти...

И така....

Тя стоеше загледана в морете,а вятърът развяваше косата й.Беше й станало малко студено,но не обръщаше внимание.Все пак,от доста време се молеше да се захлади и сега най-накрая молитвите й бяха чути.И тя беше доволна.....но това беше единственото нещо,за което се радваше.Без да го поглежда,направо зададе въпроса,за чийто отговор се чудеше цяла вечер.
-Защо искаше да излезем ?
Той я погледна и след това погледна към морето.Обичаше морето и тя го знаеше,но никога не й беше казвал причината.
-Защото трябва да поговорим.-каза го с монотонен глас сякаш изобщо не му пукаше.Сякаш беше принуден да стои с нея,а може би наистина беше така.Сигурно съвестта го бе накарала да я помоли да излязат,защото знаеше,че тя ще му прости.Защото тя винаги го правеше,а той я познаваше достатъчно добре,за да може да използва слабостите й.
-И за какво ще си говорим ? Ти вече каза всичко,което мислиш за мен,каза всичко,което имаше за казване.....аз също ти казах всичко.Не мисля,че имаме за какво да си говорим.Освен отново да повтаряме това,което е ясно.

Тя отново се държеше грубо,но това беше нейният начин за защита.Винаги се доверяваше лесно на хората и в повечето случаи-страдаше.А той знаеше за това,знаеше,че я наранява,знаеше,че когато тя се държи груби и се опитва да се прави на много безчувствена,всъщност искаше да скрие слабостта си.Знаеще го и въпреки това продължи да я наранява.
-Трябва да потоворим за това,което ти каза.И дали е истина.
Тишина.Чуваше се морето,чуваха се гларусите,но не и гласовете им.Вече се беше стъмнило и пейзажът беше перфектен и за двамата.Първо,защото напомняше на първата им среща.А и защото той обичаше мореге,а тя го мразеше.Но за сметка на това,тя обичаше небето.Обичаше вечер да гледа звездите и да си измисле разни романтични истории с весел край.Обичаше да гледа лунната пътека,а също и да чувства студа от нощния бриз.Защото само вечер оставаше сама с мислите си.Само вечер се чувстваше истинска и знаеше,че сасвото и да реши,докато навън е тъмно,това ще е правилното решение.Правилното за нея.Решението,което нямаше да я нарани,което щеше да й спести чуденията и въпросите,започващи с `ако`.И точно заради това,мястото беше толкова подходящо.Заради звездното нере,самотната луна и морските вълни.И защото,липсата на хора не винаги беше лощо нещо.

Тя скочи от каменната плоча в пясъка.Беше с маратонки и не го усети,но и без това не го обичаше кой знае колко.Завъртя се с гръб към него и започна да копае дупка с крак.Мълчеше,защото все още не знаеше какво да му отговори.Не,всъщност знаеше,но не искаше да го казва.Не искаше да си признава,защото през цялото това време,докато беше с него,се боеше точно от това.Не искаше никой да го знае,не искаше той да го знае,а още по-малко искаше да го признае пред себе си.И сега вътреният й глас й казваше да си замълчи,за да не се унижава след като вече всичко и без друго е приключило.Но сърцето й.....ами то,както винаги,и казваше да направи точно обратното.Напук на това,което казваха приятелите й,напук на това,което беше правилно...
А той просто стоеше и мълчеше.Защото я познаваше и защото знаеше,че ще му отговори,но просто имаше нужда от време.Винаги така ставаше.Той й говореше с часове,а тя само мълчеше и слушаше.И когато се очакваше да сподели мнение,тя просто мълчеше.Може би й беше навик или пък го правеше,за да го дразни.Но рано или късно,винаги проговаряше.Винаги казваше,каквото мисли,но с по-нежен глас,отколкото в началото.И сега той осъзнаваше,че това е защото се бори със себе си.И не само със себе си.Имаше много хора,които бяха против тях,а тя прекалено много искаше всички да бъдат щастливи,всички на които държеше,да са щастливи.В началото,преди да осъзнае това,доста се ядосваше от мълчанието й.Крещеше й да говори,но тя пак не казваше нищо.И той се вбесяваше от това,започваше да удря стените или да рита,каквото му се изпречеше пред погледа,но сега вече разбираше и просто мълчеше.
С гръб към него,тя издиша тежко и заговори.
-Да,истина е.
След което рязко се обърна и лицето й се намираше на няколко сантиметра от неговото.
-Обичам те,обаче не исках да става така...
Той видя сълзите й.Не знаеше откога плаче,беше прекалено тъмно,за да забележи по-рано,но сега,когато беше толкова близо до нея,просто го усети.Пък и знаеше какво изпитва,знаеше как се чувства във всеки един момент и точно това му беше помогнало да я нарани предната нощ.Точно това,че знаеше страховете й,му помогна да каже нещата,които я сломиха.

-Държах се ужасно...
-Всъщност,да.Държа се адски гадно и тъпо.И не знам каква ти беше толкова  основателната причина да ми кажеш всичко това,защото наистина много ме заболя.
Той знаеше за какво говори тя.Досега се беше влюбвал само веднъж.Знаеше какво е да искаш да си с някого денонощно,да мислиш как е и да се притесняваш не за това,че ще го изгубиш,а за това,че може нещо лошо да му се случи.Знаеше какво е да се молиш,някой да ти поше,само за да си сигурен,че е добре.Но също така знаеше какво е да бъдеш прецакан от този чивек.Обаче имаше нещо,което не знаеше.Не знаеше какво е да знаеш,че тоди,който обичаш съжалява,че те познава.Не знаеше какво е и точно този човек да ти го каже.
A тя знаеше.

I can’t tell u what it really is,I can only tell u what it feels like and right now it’s a steel knife in my windpipe-I can’t breathe but I still fight while I can fight as long as the wrong feels right.Have u ever loved smb so much u can barely breathe when u`re with him & neither one of u even know what hit em.Now I know we said things,did things,that we didn’t mean.Maybe our relationship isn’t as crazy as it seems.Maybe that’s what happens when a tornado meets a volcano.All I know is I love you too much to walk away though.

Но ние, когато ние си забиваме шипа в гърдите знаем.Разбираме. И пак го правим.Все пак го правим...

Има една легенда за птичката,която пее само веднъж в живота си,но по-сладко от всяко друго създание.Още щом напусне гнездото си,тя дири трънлив храст и няма покой докато не го намери.Тогава запява сред безпощадните му клони,притискайки гръд към най-дългия им и остър шип,за да умре извисена над своята агония,надпяла и чучулигата и славея.Възхитителна песен,заплатена с живота,защото най-хубавото се добива с цената на голяма болка... или така е според легендата.Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон.Сама незнае какво я кара да забие шипа в гърдите си и да умре пеейки.Когато острият трън я пронизва,тя не подозира,че я очаква смърт,само пее и пее.
Но ние, когато ние си забиваме шипа в гърдите знаем.Разбираме. И пак го правим.Все пак го правим...

Случвало ли ви се е да искате да дойде нощта,за да сте сами,а когато дойде да ви е страх от самотата и да се молите слънцето да изгрее ?

Сълзите не помагат,когато на другия не му пука за теб!

 Да,колко успокоително...И все пак,като ни се реве,какво да правим ? То има толкова причини,че е трудно да се сдържаш. Понякога се намират такива големи глупаци на тая земя,че просто няма начин да не поревеш малко, пък било то и от радост, че не си се метнал на тях. Всъщност,тези които са се родили смотанки, ще ги преживеем, ама тея които се правят на такива, вече ни идват в множко.Че и логиката на някои същества не я схващам. Да,може биии...не знаят какво искат, не че аз много знам,де, ама поне не прецаквам другите с незнанието си...Пък и вече сериозно почвам да се замислям дали хората са гадните, нечестните и жестоките, а не животът. Еми,повечето неща, ако не и всички, си ги правим сами, ама то нали е по-лесно да обвиниш съдбата,та айде...тя е виновна,тя се опитва по всякакъв начин да ни трови животеца,а пък ние милите хорица, какво да правим-търпим я и с пот на челото се борим с нея.Да,ама ако ние не правехме хиляди глупости всеки ден, кой от страх, кой за кеф или за да се направи на велик, доста неща щяха да са ни спестени от ЗЛАТА Съдба и НЕЧЕСТНИЯ Живот !